БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВЕТРОХОДСТВО София 1040 бул. "Васил Левски" № 75 Тел.: +359 (2) 930 06 24 Факс: +359 (2) 986 17 15 Сайт: www.bulsaf.bg

Вода и вятър - това е всичко необходимо, за да се отдадете на удоволствието уиндсърф. Наричат този спорт още бордсейлинг или сейлбординг. Днес той се е превърнал в любимо морско развлечение на много хора по света. Сила, сръчност и координация са сред задължителните качества на сърфиста. Всъщност спортът обединява сърфинга и ветроходството.
Плавателното средство се състои от свободно въртяща се мачта и платно, което се накланя много лесно, дъска, подобна на тази за сърфа, но с по-големи размери.
Мнозина считат идеята за уиндсърфинга за наистина древна. Според някои исторически справки още ранните южноамерикански цивилизации по течението на Амазонка са използвали подвижни мачти върху салове подобни на дъски.
„Класическите” ветроходци смятат уиндсърфинга за дисциплина второ качество, в която просто побеждава физически по-силният. Истината е, че сред всички ветроходни дисциплини, най-атлетична е именно уиндсърфингът. Той обаче не по-малко от другите изисква познания и опит в хидро- и аеродинамиката, метеорологията, прилагане на ефективна стратегия и тактика в конкретното състезание, детайлно познаване на правилата и пр. Всичко това се гради в години тренировки и състезания. За разлика от яхтите, уиндсърфът няма рул за управление, няма нито един прибор или датчик за подпомагане на настройката на стъкмяването. Цялото управление се основава на чувството на състезателя за баланс и взаимно положение на посока и сила на вятъра, наклон на мачтата, ъгъл на гика, позиция на тялото, усет към морето и дъската.

БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВЕТРОХОДСТВО София 1040 бул. "Васил Левски" № 75 Тел.: +359 (2) 930 06 24 Факс: +359 (2) 986 17 15 Сайт: www.bulsaf.bg

Кайтсърфингът е още познат като кайт сърф или кайтбординг. За практикуването му е нужно мощно хвърчило, което тегли кайтъра по водата и малък сърфборд, уейкборд, кайтборд (дъска).
Кайтсърфистите използват дъска с ремъци за краката (страпове) и силата на голямо, управляемо хвърчило (крило), за да се движат по водата. Макар че изглежда доста просто, всъщност кайтсърфинга е предизвикателен спорт. Тялото на кайтърфиста (кайтър) е единствената връзка между хвърчилото и дъската. Хвърчилото се направлява във въздуха, а дъската във водата. Макар и спорта да е все още в “детска възраст”, неговата популярност нараства много бързо. През 2006та броят на кайтсърфистите е приблизително 150-200 000 души.
С времето, спорта става все по-безопасен благодарение на нововъведенията в дизайна на крилата и сейф-рилийз системи (системи за безопасно освобождаване от крилото). Като цяло този вид спортове са претърпели сериозно развитие и обезпечават както различните условия за сърфиране, така и представителите на различните стилове - уейк стайл, уейв райдинг, фриистайл, джъмпинг и круизинг.

БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПЛУВНИ СПОРТОВЕ София 1040 бул. Васил Левски № 75 тел.: +359 (2) 930 06 17, +359 (2) 930 06 18 тел./факс: +359 (2) 986 20 94 Сайт: www.bul-swimming.org

ЮРИЙ КЮЛЕВ председател на БФПС

ТАНЯ БОГОМИЛОВА генерален секретар на БФПС Член на комисията по плувен маратон на Европейската федерация по плувни спортове (ЛЕН)

Значението на плуването е било голямо още от древността, най-вече като средство за придвижване и социална придобивка. Римляните при оценка на дадена личност са казвали: "той не знае да чете и пише и дори да плува". Дълго време е бил спорен въпросът от кога е започнала целенасочената му и организирана дейност в България. От архивни източници научаваме, че руските освободителни войски са спомогнали за обучението по плуване на моряци и офицери. Голяма е била изненадата на руснаците, когато научили, че няма нито един плувец в армията, при това страната е разположена на Черно море, р. Дунав и е осеяна с водни иточници.
Първите занимания по плуване в България датират от 1 август 1879 г. в Русе. Тогава е създаден Българският военоморски флот и сред първите ученици са предимно войници и деца. Постепенно интересът към плуването се разпростира до Лом, Варна, Бургас и София. През 1900 г. в Софийската минерална баня е построен плувен басейн с размери 16 на 7,5 м, а 4 години по-късно Петър Белев издава първото ръководство, наречено „Плаването”.
През 1914 г. е преплуването от нос Галата до Варна, което се смята за най-съществения успех до този момент. Правят го инженерите Бърнев, Кърджиев и д-р Дерменджиев.
На 1 юли 1920 г. е учреден Българския народен морски сговор (БНМС), който дава тласък на развитието на плуването. В по-големите градове край морето, реките и езерата се организират състезания, които стават масови. Треньори и съдии обаче няма, а резултатите се измерват „на око”. Това е и причината оттогава да не са регистрирани рекорди.
През 1928 г. в Пловдив е построен първият открит басейн с гръмкото наименование „Първата българска лятна баня и училище за плуване”.
През 1931 г. първият открит 50-метров басейн вече е факт. Построява го Димитър Пехливанов, деятел на плуването и собственик на развъдник за риба край София. Уникалното съоръжение на „Дианабад”, което е с олимпийски размери, отваря врати на 19 юли. Комплексът разполага и с кула за скокове във вода, чиито площадки са от 1,3, 5 и 10 метра. Първото официално международно състезание в басейн е регистрирано на 28 септември 1931 г. именно на „Дианабад”. То се смята и за първата балканиада, в която участие взимат съставите на България и Гърция. Оттогава започва и официалното записване на резултати и рекорди. Тази дата се смята и за рожденна на българското спортно плуване. Близо 1000 души присъстват на първото състезание на „Дианабад”.
През 1933 г. България е приета за член на Международната федерация по плуване за аматьори (ФИНА).

БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ГРЕБАНЕ

гр. София 1040
бул. "Васил Левски" № 75
тел.: +359 (2) 930 05 20, +359 (2) 930 05 21
факс/тел: +359 (2) 981 65 77
Сайт: www.rowingbulgaria.org

Гребният спорт в България се заражда и развива редом с новосъздадения военен, морски и речен флот. По различни поводи в градовете край река Дунав и Черно море се организират тържества, в които са включени и надпревари с лодки.
Едва през 1924 г. е първото гребно състезание у нас. През август в Бургас русенци печелят и двете дистанции (400 м и 2000 м). Техни подгласници са гребците от Варна и Бургас.
Същата година започва и производството у нас на лодки. Прави ги руснакът Тодор Плюшчев, който по професия е моряк. Първият плавателен съд е пуснат по река Янтра. Той е направен по поръчка на Българския народен морски сговор (БНМС), който тогава администрира всички водни спортове.
За първи път през 1935 г. в Бургас на състезанията по гребане участват и жени.
Първият шампионат по гребане за “възрастни и юноши” е през 1938 г. в Русе.
На 22 юни 1947 г. на езерото “Ариана” в Борисовата градина е първото състезание в София.
Месец по-късно, на 18 юли е първият републикански шампионат във Варна (през септември 1946 г. с референдум България е обявена за република).
На републиканското през 1953 г. в Бургас за първи път се пускат академични лодки. Състезателите от Военноморските сили от Варна са, тези които гребат с академична лодка - конструирана от Васил Боянов, който тогава е техен треньор. Лодката е четворка, с подвижни седалки и стъпенки, а варненци обират първите места.
През 1955 г. е утвърден първият национален отбор – 6 мъже и 4 жени.

БЪЛГАРСКА ФЕДЕРАЦИЯ ПО ВОДНА ТОПКА

За първата Балканиада в София през 1931г., българските плувци научават всички "модерни" начини на плуване, както и някои сведения за играта водна топка, до тогава почти неизвестна у нас.
Първите плувни секции били организирани в столичните клубове "Левски" и "АС-23". В тези секции през 1932г. били сформирани и отбори по водна топка.Така се стига и до първия официален мач между "Левски" и "АС-23" завършил без победител - 0:0.
През 1932г. се играл първият международен мач по водна топка у нас. Гостуващият отбор на английската средиземноморска ескадра побеждава сборния отбор на София със 7:2. Три години по-късно отборът на "АС-23" осъществява и първото гостуване на български отбор по водна топка в чужбина. В басейна "Лидо" в Букурещ румънците ни побеж- дават с 10:0. След тези първи срещи водната топка започва да се развива възходящо. Създават се нови центрове във Враца, Смолян, Кърджали, продължава успешната работа във Варна, "Локомотив" /Сф/, "Локомотив" /Рс/, ЦСКА "С. знаме".
Първият национален отбор е сформиран през 1946г. за Балканиадата в Сплит /Хърватска/.
През онези години националният отбор по водна топка участва на две олимпиади, три световни първенства, две световни купи и три европейски първенства. На Олимпийските игри в Мюнхен отборът зае девето място от 16 отбора. Най-доброто постижение на българската водна топка е осмото място на ІІІ световно първенство в Западен Берлин.
Така се стига до създаването на Българската федерация по водна топка на 18 декември 1965г. На следващата година българските ватерболисти участваха за първи път в Европейско първенство, което се състоя в Утрехт /Холандия/. Отборът ни зае 11 място. Това беше добро начало, свързано с първите стъпки на сериозна и организирана подготовка на националния ни отбор, които беше включен и за Олимпийските игри в Мексико през 1968г. През 1967г. е открит и първият покрит 50-метров басейн "Диана" - започва нов етап в развитието на водната топка в столицата, тъй като вече има условия за целогодишна подготовка.
Нашите ватерболисти са балкански шампиони през 1971г., за младежи - през 1979 и 1981г.