Сайт посветен на водните спортове във Варненския регион, своеобразен каталог на спортните клубове от Варна, актуални новини за уиндсърф, кайтсърф, гребане, ветроходство, плуване и любопитки на водна тематика от цял свят!

Пладнешкият грабеж, който преживя по време на световното за юноши в Бранденбург (Гер), само нахъса допълнително младия ни кануист Боян Михайлов. Там 18-годишният българин остана втори на 200 м едноместно кану, въпреки че първоначално е обявен за победител.

Като излиза от водата, на врата му веднага се хвърля Тодор Калпаков - брат на личния му треньор Матей Калпаков, който бърза да поздрави новия световен шампион. (Тодор е селекционер на гръцкия национален отбор, а Матей не е в нашия тим и не пътува с Боян). Камерите, които излъчват пряко състезанието, „забиват” обективите си в нашето момче и следят първите стъпки на златния медалист. Скромната българска делегация изпада в еуфория и с нетърпение очаква на трибуните награждаването на призьорите. На пилоните в средата е приготвен българският трибагреник, готов да бъде издигнат по време на „Мила родино”. Официалните фотографи на състезанието правят снимки на Боян и бързат да ги разпространят с надписа „световен шампион”.

И изведнъж нещата се преобръщат на 180 градуса. Официалните протоколи с резултатите от състезанието определят равно време на българина и на бразилския кануист Исакиаш дос Сантос, като нашият дори е с 1 хилядна от секундата зад своя съперник. Шок и ужас! Бразилската делегация излиза радостна от съдийската кула, където явно е провела своите сондажи, а нашите остават като гръмнати. Българският флаг е заменен с бразилския, а на делегацията ни е дадена да разгледа снимка от фотофиниша. „Нямахме основания за подаването на контестация. Трябваше да преглътнем резултатите от измервателните устройства”, коментира изпълнителният директор на федерацията Евелина Петрова, която бе водач на тима ни в Германия. На родна почва от централата пишат писмо до световната организация с искането да бъдат присъдени 2 златни медала. Вече повече от 15 дни обаче отговор няма, а едва ли ще има при вече свършен факт. 

А малко след награждаването на Боян му предстои финал на 500 м. Шамарът трябва бързо да бъде забравен и да се мисли за нова битка. Нормално е в нея нервите на младия Михайлов да са обтегнати и да не издържи на напрежението. И въпреки всичко и в този финал той се представя достойно – остава 4-и, в подножието на почетната стълбичка.
„Не съм отчаян. За себе си знам, че бях първи. Това само ме мотивира още повече да преследвам победите и то по по-убедителен начин”, споделя Боян Михайлов.

Той е от Харманли. От 7-8-години се занимава със спорт. Боян и брат му Теодор започнали с карате, докато един ден Матей Калпаков не ги качил на кануто. „Мислех си, че ще си греба и ще се явявам само по държавни състезания, но чак за титли и медали от големи международни състезания не съм и мечтал”, споделя Боян. След европейската титла в Загреб и среброто от световното обаче младежът вече е убеден, че ще продължи да бъде упорит в заниманията, за да гони още по-големи успехи.
Ако си мислите, че му е лесно, изхвърлете веднага тази мисъл. „През ден ми идва да се откажа. Много е тежък нашият спорт, изисква огромни лишения и всеотдайност”, разкрива кануистът, в когото мнозина виждат наследник на Николай Бухалов.

А условията наистина са нечовешки – зимата е във водата минимум по 2 часа на ден при минус 10 – минус 15 градуса в язовир „Кърджали”, а лятото се пържи под палещите лъчи на слънцето и при 40-градусови жеги на гребния канал в Пловдив. Как преодолява моментите на крайно изтощение? „Стискам зъби и си казвам, че ще свърши бързо”, споделя Боян. Мотивират го да остане в спорта успехите, които постига и удовлетворенито от тях. 

С 2 години по-големият му брат Теодор бързо се отказал от кану-каяка. „Осъзнах, че това не е моят спорт”, откровен е баткото, който в момента е най-големият фен и поддръжник на Боян. Сега Теодор е студент в Лесо-техническия университет в София.
Родителите на двамата не са били състезатели, но са минали през доста спортове по соц. времената, когато просто всички го правеха. Бащата Михаил признава, че и него (като всеки родител) го е страх да не се случи нещо лошо на Боян във водата. Казва обаче, че предпочита да не мисли за такива неща и по този начин не им позволява да се случват.

Когато синовете му прохождали в кану-каяка, Михаил Михайлов помагал по всякакъв начин на местния клуб „Хеброс”-Харманли. Механо-шлосерът, естествено, бил най-полезен в ремонтирането на лодките. Старите канута, използвани от поколения наред, трябвало да обучат и неговите Теодор и Боян и той запретвал ръкавите и мажел със смола, рязал дъски, хващал с види и кърпел лодките, за да изглеждат като нови. 

Бащата, който досега подкрепя на живо сина си само на републикански състезания, се надява един ден Боян да стане толкова добър, че да се бори и за олимпийска титла и това да го „принуди” да събира пари за пътуване до чужбина. А личният му треньор Матей Калпаков е убеден, че младият Михайлов има потенциала за това на игрите в Рио де Жанейро през 2016 г.
Дванайсетокласникът в СОУ „Неофит Рилски” от следващата година ще може да гребе и при мъжете и ще се пробва да спечели квота още за олимпиадата в Лондон през 2012-а. Затова през пролетта ще участва на европейската квалификация и дай Боже да спечели.